ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

Смирението ни дава това, което нямаме.
Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.
Смирението е началото на всички блага.
Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.
Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.
Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.
За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.
Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.
Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.
Божията помощ и тежкото прави леко.
Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.
Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.
Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.
Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми. Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.
Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.
Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.
Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.
Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.
Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.
Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.
За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.
Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.
Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.
Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.
Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.
Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.
Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.
Облеклият се във вярата и страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.
Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?
Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.
Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.
С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.
Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.
Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.
Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.
Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.
Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.