ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
27.09.2017 / 09:26

Смирението ни дава това, което нямаме.

Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.

Смирението е началото на всички блага.

Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.

За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.

Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.

Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.

Божията помощ и тежкото прави леко.

Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.

Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми. Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.

Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.

Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.

Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.

Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.

Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма.

За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.

Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.

Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.

Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.

Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.

Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.

Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.

Облеклият се във вярата и страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.

Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?

Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.

Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.

С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.

Любовта Божия е рая, в който е живял Адам.

Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.

Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.

Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.

Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.

http://www.самосъзнание.com/
 
 

Copyright © 2008-2018 ОПТИМИСТ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев