Бъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.

Оранжевите дрехи не правят монаха.

Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.

Украшението на човека е мъдростта; украшението на мъдростта е спокойствието; украшението на спокойствието е смелостта; украшението на смелостта е мекотата.

Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.

Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря, но на дълбоко ниво не съществува медитация – вижте какво казва Яджнавалкия, наистина е така): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.

Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.

Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.

Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и истината.

Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта.

Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.

Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

Брахман е велик. Той е живото, вътре в живота, но Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.

Вселената е външното; Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното, и това е Абсолютът.

Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята нероденост.

Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той, пред погледа на Абсолюта.

Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята нероденост.

Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.

В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от себе си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.

Брахман не живее в световете. То е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е предела на Брахман, дотам е неговото изумление.

Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.

Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от Блаженството и навлиза в Абсолюта.

И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда, Той е скрит в Абсолюта.