АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ
02.10.2017 / 09:36

Мързелът на младите е по-лош от война.

Никой не знае историята на утрешния залез.

В голямото мълчание често има и голям шум.

Когато любовта се разкъса, не можем да зашием нейните краища.

Човекът не е река, за да можеш да я върнеш назад. Става въпрос за навиците на човека, които са изковани от детството. Разбира се, че има и изключения, но те са подвиг и те са рядко нещо.

Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. Т.е. голямата мъка няма споделяне. Особено при посветените и мъдреците, при великите Учители – тя е космическа мъка, космическа скръб, много дълбока; тя е в името на братството, прекалено съкровена, за да бъде споделяна и обяснена.

Ако ти следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората. Ето един водач, един учител.

Човек винаги върви по края на пропастта. Става въпрос за обикновения човек.

Пътят на злото е много широк.

В една паяжина никога не живеят два паяка. Т.е. всеки човек сам си плете съдбата – няма друг паяк, освен него. Какво е паякът, паяжината? Това са човешките мисли и желания. Откъде изважда паяка паяжината си? След време, когато ще говорим за окултната страна на животните въобще, ще обясним по-дълбоко: вади я от себе си. Човекът също има паяжина, която я вади от себе си – с тази паяжина си е направил съдба. Защо не направи обратно, божествена съдба? Има такава възможност: ако направи божествена паяжина.

Когато ти е тежко, се усмихвай. Това е твоята тиха победа.

Не е важно да говориш, а да кажеш истината.

Мъдрият умее да гледа в лицето на мрака.

Трябва много смелост, за да срещнеш ослепителния блясък на Истината.

Влез в джунглата с добро и ще излезеш с добро. Вие знаете, джунглата е на всяка крачка опасност; не както тука, вървиш цели улици безопасно. Там само трябва да станеш мъдрец – всяка крачка е опасност. Същевременно джунглата е велик лекар: всяко нещо може да бъде лекарство, ако знаеш подхода си и познаваш себе си.

Когато слънцето проблесне, разрушено е царството на мъглата. Т.е., може да се каже: Когато Бог се роди в човека, заблужденията се разпръскват.

Голямото веселие е жалко, ако не познаваш своя баща.

Сега ще ви разкажа за африканчето, едно малко дете; африканчето и големият учен. Африканчето казва на учения; това е едно малко, искрено, приятно дете, казва: - В сичко в науката може да се увърта.

Ученият: - Именно това се нарича изследване.

Африканчето му казва: - Науката е част от една измама. Ти не мамиш ли себе си?

Ученият: - Това е пътят.

Африканчето казва: - Не науката, а сърцето ми дава отговорите.

Ученият: - Сърцето не е достатъчно.

Африканчето: - Щом истината е в сърцето ми, това е достатъчно. Който не говори истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.

Ученият: - И други непоносими неща има!

Африканчето: - Най-важното решение в живота е, да почнеш да живееш честно.

Ученият казва: - Това не е лесно. Вижте как винаги бяга някъде умът.

Африканчето: - Не говоря за лесно, а за важно и съдбоносно решение.

Ученият казва: - Може би си прав. Щом чуете “може би”, това е нещо като “горе-долу”, “зиг-заг” и т.н. Това е умът.

Африканчето казва: - Ако човекът не е честен, ще бъде опозорен.

Ученият: - И честният бива опозорен.

Африканчето към учения: - Нечестният човек е болна птица, болна душа.

Ученият отговаря: - И честният може да боледува.

Африканчето: - Твоята наука не е честна.

Ученият: - Не знам дали е честна, но ме учи на трудолюбие.

Африканчето казва: - Че какво трудолюбие може да има без честност? Без честност ти ще се върнеш в своята мрачност. Вижте какво малко дете и как му говори: ти ще се върнеш в своята мрачност. Щом не си честен, твоята наука е мрачна, мъртва и е без полза. Със своята честност – завършва африканчето – ти създаваш и намираш себе си.

Това беше една детска работа, и дзенска работа.

http://www.самосъзнание.com/
 
 

Copyright © 2008-2018 ОПТИМИСТ | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев