Петър Дънов за кафето

Петър Дънов за кафето
08.12.2017 / 09:49

„Не се лъжете! Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, когато са гладни, за да потиснат глада си, ядат леденица (сладолед) или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с други неща. Така няма да върви колата. Ще вложиш в стомаха си нещо съществено.“

(„Встъпление в Любовта“, 16.01.1919г.)

 

„Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене, американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша сладолед, кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после сладолед. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете.“

(„Окултният закон за противоречията“, 10.09.1923г.)

 

„По какво се отличават духовните и светските хора? Светският човек си позволява всичко, а духовният не си позволява. Светският човек ще седне на една маса, ще заръча една чаша бира, ще си извади една табакера, ще запуши една цигара, ще си накриви килимявката или шапката. Ако е религиозен човек, ще седне, смирено ще пие една чаша вода или ще заръча чай или много тънко кафе.“

(„Действието на музиката“, 21.11.1934г.)

 

„Питаш: „Защо Господ направи така света?“ Дайте си една ясна представа. Когато вие си варите кафе, Господ ли ви научи на това? Кой ви научи да го варите? То е ваше изобретение. Вие мислите, мислите и казвате: „Да създадем и ние нещо като Господа.“ Взимате вода, слагате кафе, сварявате го и водата почернява. „Защо Господ почерни водата?“ Водата я почернихте вие. И ако постоянно пиете кафе, какво ще добиете? В краен случай, кафето може да ви лекува от треска някой път, но да ви даде сила, здраве – то е въпрос.“

(„Устойчиви величини“, 19.01.1936г.)

 

„Питам сега: Кое е по-хубаво – една чаша кафе или една чаша вода? Аз бих предпочел една чаша хубава, отлична балканска вода, отколкото бърканото кафе. Кафето вземам, като дойде някой път хремата или треската. То е лечебно. Ако искате да се лекувате, пийте кафе. То е лечебно растение. Стимулира.“

(„Трите картини“, 06.01.1937г.)

 

„Когато стомахът не функционира, какво вземат, за да може да смила храната? Правят едно турско кафе да пие, за да стане храносмилането. Или му дадат малко аперитив, така го наричат, за да събудят апетита. Ще вземе едно кафенце, или сода с въглена киселина, или някое лекарство може да вземе.“

(„Двете течения“, 05.03.1937г.)

 

„Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често?“

(„Четирите хигиенични правила“, 26.3.1937г.)

 

„Изяждаш един портокал, после – една ябълка, хайде кашкавал, после – сирене, хайде някоя торта за Великден, хайде – едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после – едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: „Не зная какво ми стана, не съм разположен вече!“ Ако искаш главата да ти бъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви.“

(„Хармония на чувства и способности“, 07.05.1937г.)

 

„Българите по някой път казват за някого: „Пил мляко с кафе.“ Един селянин казва за гражданина: „Пил мляко с кафе.“ Какво ще прави въпрос, че пил мляко с кафе? Да си купи кафе за няколко лева и да пие и той. Нему се струва, че само гражданинът може да разполага и да пие мляко с кафе. Та и вие сега като този българин туряте – че някой пил мляко с кафе, че той е роден за това. Че и ти имаш право да стоплиш мляко с кафе и да го пиеш.“

(„Чистене съзнанието“, 10.01.1941г.)

 

„Бог създаде света да се учим. Този свят е пълен с Любов и обич, с всички Божии благословения. Тия благословения ни очакват. Грях ще бъде да останат всичките Божии блага, да не ги използваме. Хляба, който ни оставят, изяж го, кажи: „Благодаря за хляба, за крушите, за ябълките, за маслото, за захарта, за кафето“ – за всичко благодарете на Бога. Да бъдем като извор на благодарност. За всичко да благодарим на Бога.“

(„Нов поздрав“, 23.12.1942г.)

 

„Един ден мен ми донесоха мляко и понеже бях ял, го турнах в тенджерата и го оставих близо до прозореца. Мисля си, ще му туря кафе и ще ям.”

(„Най-сигурното място“ 07.02.1943г.)

 

http://istina.bg/
 
 

Copyright © 2008-2018 ОПТИМИСТ | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев