ПРИКАЗКА ЗА РОДОВАТА МАРТЕНИЦА

мартеници
01.03.2018 / 07:51

Думите на баба Рада Илиева

 

Някога всяка къща си имала мартеница. Домашната мартеница била голяма и все от вълна. Привързвали ù и хлопки, и подкови, и мъниста… Приличала на онези пискюли, дето все още ги кичат по циганските коне.

Та тез мартеници се именували Родови.

Когато детето порасне и напусне дома, за да си направи свое семейство, на Баба Марта се прави обред.

Старата родова мартеница и една нова се носят от родителите в новия дом на рожбата им и се връзват една до друга. Двете мартеници остават заедно през първата година, за да се предаде паметта, обичта и силата на рода.

И се прибират заедно.

 

На другата година отново заедно се окачват в къщи. Когато видят щъркел, младите взимат старата родова мартеница и я връзват задължително на плодно дърво, за да даде плод обичта им. Новата мартеница остава при тях, за да се грижат за нея и да я предадат на рожбите си.

 

А старата родовата мартеница винаги се откупува от младите с нова, за да донесе на родителите им нова сила

в старините им.

 

из „Стопанката на Господ”

Розмари Де Мео

www.narichane.com

 
 

Copyright © 2008-2018 ОПТИМИСТ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев